Детето смачква рисунката си с „Грозна е, не мога да рисувам“ или се прибира от училище с „Никой не ме харесва“. Когато чуеш подобни думи, нещо в теб се свива. Ето как да разпознаеш ниската самооценка при децата, откъде идва строгият им вътрешен глас и какво можеш да правиш всеки ден, за да го смекчиш.

Какво е самооценката

Самооценката е това, което детето мисли и усеща за себе си – колко е ценно и колко е обичано. Тя е тихият отговор на въпросите, които то си задава: „Достатъчно добър ли съм? Обичат ли ме такъв, какъвто съм?“

Здравата самооценка не означава детето да се смята за по-добро от другите. Означава да се чувства наред със себе си и в лошите дни: „Сгреших, но пак ме обичат.“ Дете с добра самооценка може да загуби, да сбърка или да бъде отхвърлено, без да заключи, че самото то не струва.

Самооценката често се бърка с увереността. „Не мога“ е изречение за умението, а „Аз съм глупав“ – за човека. Увереността расте с опит и малки успехи и за нея има отделни идеи: как да изградим увереност у детето. Тук става дума за второто – за това как детето вижда себе си.

Признаци на ниска самооценка при детето

Всяко дете има лоши дни. Тревожен знак е не едно изречение, а картина, която се повтаря седмици наред:

  • Детето говори грубо за себе си: „Аз съм глупав“, „Аз съм най-грозната в класа“, „Всичко развалям“.
  • Отказва се бързо или изобщо не опитва, а понякога се прикрива зад „Не ми пука“.
  • Тежко понася забележки и дори леката критика води до сълзи или гняв.
  • Постоянно търси одобрение: „Хубаво ли е? Добре ли го направих?“
  • Не приема похвала и веднага я отрича: „Не е вярно, грозно е.“
  • Сравнява се с другите и винаги губи в сравнението.
  • Иска всичко да е безупречно и къса листа заради една грешка.
  • Подиграват му се и не се защитава – или, обратно, тормози по-слаби деца, за да се почувства по-силно.

Тихото и сдържано дете не е непременно дете с ниска самооценка. Понякога то просто е срамежливо и има нужда от повече време. А ако детето е самотно и казва, че никой не го харесва, виж и как да му помогнеш да намери приятели.

Откъде идва строгият вътрешен глас

Децата не се раждат с мнение за себе си. Изграждат го от това, което чуват и усещат всеки ден. Начинът, по който говорим на детето, постепенно се превръща в неговия вътрешен глас.

По-дълбока следа оставят няколко неща:

  • Етикетите като „мързелив“, „непохватна“ или „лошо дете“ се залепват трайно. Дори онези, които звучат добре („Тя е умната, той е артистът“), затварят децата в роли.
  • Сравненията („Виж брат си колко хубаво яде“, „Защо не можеш като Ива?“) учат детето, че винаги някой е по-добър.
  • Критиката към човека вместо към постъпката: „Ти си невъзможен!“ казва нещо съвсем различно от „Не е добре да удряш“.
  • Обичта, която изглежда условна, е тежка за детето: топлина при шестиците и хлад при тройките.
  • Трудните преживявания също оставят следа: тормоз, трудности в ученето, които никой не е забелязал, развод, загуба, усещането, че е невидимо за другите.

На всеки родител се случва да изрече нещо подобно в умора. Това не прави никого лош родител. Значение има какво чува детето най-често, а не едно изпуснато изречение.

Как да помогнеш на детето да се почувства ценно

Отдели детето от постъпката

„Не си лош. Постъпката не беше добра.“ Или: „Обичам те. И няма да ти позволя да удряш сестра си.“ Детето научава, че може да сгреши, без да спре да бъде обичано.

Покажи, че обичта ти не зависи от успеха

Децата имат нужда да усетят, че са обичани и в лошите дни: след двойката, след загубения мач, след скандала. Едно „Обичам те и когато печелиш, и когато губиш“ звучи просто, но за детето е опора.

Слушай

Отдели всеки ден по десет минути, в които детето говори, а ти слушаш, без телефон и без поправки. Когато го изслушват, детето усеща, че думите му имат тежест.

Забелязвай усилията и качествата

Похвалата има сила, когато е конкретна и искрена: „Видях колко търпеливо помогна на брат си“ или „Хареса ми как се извини на приятеля си“. Преувеличените похвали от рода на „Ти си най-великият художник!“ децата бързо разпознават като празни.

Без сравнения

Сравнявай детето само със самото него: „Преди месец това ти беше трудно, а сега се справяш.“ Сравненията с братя, сестри и съученици карат детето да се бори за място, вместо да расте.

Дай му истинска роля у дома

Детето, което храни котката, подрежда масата или помага на баба с торбите, усеща, че е нужно. А усещането „Тук имат нужда от мен“ е едно от най-хубавите.

Отговаряй на самокритиката, без да спориш

Когато детето каже „Аз съм глупав“, първият порив е да възразиш: „Не, не си! Ти си много умен!“ Детето обаче не ти вярва и освен това усеща, че не е чуто. Опитай друго: „Много се ядосваш на себе си. Какво се случи?“ А после: „Задачата наистина е трудна. Трудната задача не прави никого глупав.“

Твоят пример

Децата слушат и как говорим за себе си. „Пак забравих, нищо не ми се получава!“ ги учи, че така се говори със себе си. Опитай: „Забравих. Случва се. Ще си запиша.“

Кога да потърсиш помощ?

Струва си да говориш с детски психолог, ако забележиш някое от следните:

  • Детето говори лошо за себе си постоянно, седмици наред.
  • Тъжно е през повечето време, затваря се и спира да прави нещата, които е обичало.
  • Става жертва на тормоз или тормози другите.
  • Има промени в съня и апетита или прекалено се тревожи за теглото и външния си вид.
  • Самооценката му рязко се срина след някакво събитие: развод, преместване, неприятност в училище.

Ако детето казва, че иска да го няма, че не иска да живее, или се самонаранява, не чакай: потърси помощ от психолог още днес. Погрижи се детето да е в безопасност и не го оставяй само. Говори с него спокойно и направо.

Самооценката не се гради с една голяма похвала, а с хиляди малки моменти, в които детето усеща, че е видяно и обичано. Не можеш да заглушиш вместо него строгия глас вътре, но можеш да бъдеш другият глас – по-мекият, който то ще чува дълго след като порасне. А ако строгият глас не утихва, психологът може да помогне и на детето, и на теб да намерите думи, които го смекчават.