Гледаш през оградата на училищния двор и виждаш детето си само на пейката, докато другите тичат. Малко гледки болят толкова. Ако детето няма приятели, ето как да разбереш дали наистина страда, какво е нормално за възрастта му и как да му помогнеш да намери своите хора.

Първо: тъжно ли е детето?

Болката на родителя е съвсем истинска. Често в нея се смесват и собствените ни спомени: как сме стояли отстрани или как никой не ни е избрал за отбора. Затова първо си струва да погледнеш по-внимателно и да се запиташ кой страда повече – детето или ти.

На някои деца им стига един добър приятел. Други обичат да играят сами или с едно дете, а големите групи ги изморяват. Това е характер, а не проблем. Повод за тревога е, когато детето иска да има приятели, но не успява: прибира се тъжно, казва „Никой не иска да играе с мен“ или много иска да го поканят на рожден ден, а не го канят.

Питай с интерес, не с тревога: „Какво играхте в голямото междучасие?“, „До кого седна на обяд?“ Малките ежедневни въпроси ще ти покажат с времето повече от един голям разговор.

Приятелството по възрасти

  • До около 3 години децата по-скоро играят едно до друго, отколкото заедно. Всяко е заето със своето, а интересът към другите се вижда в погледите и в грабването на играчки.
  • Между 3 и 6 години се появяват другарчетата за игра. „Приятел“ е този, който днес играе с мен, приятелствата се сменят бързо, а караниците и сдобряванията са ежедневие. Децата тепърва се учат да споделят, да изчакват и да се редуват.
  • Около 7 години и след това приятелствата стават по-дълбоки и се градят около общи интереси, вярност и доверие. Затова и изключването от групата боли повече.
  • При тийнейджърите приятелите стават център на света. Един близък приятел често значи повече от популярността, а част от приятелството се случва онлайн.

Защо на някои деца им е по-трудно

  • Срамежливост. Детето има нужда от повече време, за да се отпусне сред другите. Струва си да различиш дали е срамежливо, или тревожно, защото помагат различни неща.
  • Социалните умения още се развиват. Детето не знае как да влезе в игра, иска да командва или не понася да губи.
  • Различни интереси. Детето обича динозаври и шах, а групата играе само футбол.
  • Ново място. Преместване, нова градина или нов клас означават всичко да започне отначало.
  • Импулсивност. Детето удря, грабва или прекъсва и другите започват да го избягват.
  • Страх от отхвърляне. Детето е убедено, че няма да го харесат, и се отказва, преди да опита. Често зад това стои ниска самооценка.
  • Изключване или тормоз. Понякога група деца съзнателно не допуска детето до себе си.

Как да помогнеш, когато детето няма приятели

Покани едно дете у дома

Едно дете на гости е много по-лесно от двайсет на площадката. Нека срещата е кратка, около час-два, с ясно занимание: печене на сладки, конструктор, рисуване. Приключете, докато още е весело, и следващия път и двете деца ще искат пак.

Търсете деца със същите интереси

Кръжокът по роботика, школата по рисуване, отборът, скаутите – там детето среща деца, с които има за какво да говори. Общото занимание спестява неловкото мълчание.

Упражнявайте у дома

В игра можете да изпробвате как се влиза в чужда игра: първо се гледа, после се предлага роля („Може ли да съм вратар?“). Упражнявайте и редуването, и изчакването. А настолните игри у дома са най-добрата школа за губене: губи и ти, с усмивка, за да види детето, че загубата не е краят на света.

Подкрепяй, вместо да изнасяш лекции

След трудна ситуация поговорете кратко и без упреци: „Какво стана? Според теб как се почувства Ники? Какво можеш да опиташ следващия път?“ Подсказвай, но остави детето само да намери думите.

Говорете за приятелството

Какво прави един добър приятел? Как разбираш, че някой се отнася добре с теб? Книгите и филмите дават чудесни поводи за такива разговори.

Покажи с примера си

Децата учат за приятелството, като гледат как ти общуваш: как каниш гости, как се сдобряваш след спор, как се обаждаш на приятел, за да попиташ как е.

Говори с учителите

Попитай как е детето в междучасията, с кого прекарва времето си и кога е най-самотно. Учителката може да го сложи в двойка с подходящо дете или да му даде роля, в която да се почувства нужно.

Не помагат натискът („Иди играй с тях!“), лошите думи за другите деца и опитите да избираш вместо детето кой да му е приятел.

Как да разбереш, че детето е тормозено

Понякога зад самотата стои тормоз. Обърни внимание, ако забележиш някое от следните:

  • Детето не иска да ходи на училище или го боли коремът сутрин, особено в определени дни.
  • Връща се със скъсани дрехи, липсващи вещи или синини, които не обяснява.
  • След училище е потиснато или раздразнително и спи неспокойно.
  • Избягва определени места, пътища или часове.
  • Напряга се при всяко съобщение на телефона или изведнъж спира да го използва.

Ако подозираш тормоз, изслушай детето спокойно и му повярвай. Благодари му, че ти е казало. Не обещавай да пазиш тайна: за да го защитиш, ще трябва да говориш с училището. Не съветвай „Удари го и ти“. Потърси класния ръководител и училищния психолог. Тормозът е задача на възрастните, не на детето. А ако то вече отказва да ходи на училище, прочети и какво може да стои зад отказа.

Кога да потърсиш помощ?

Една среща с детски психолог си струва, ако:

  • Детето дълго време е тъжно и самотно и казва, че никой не го харесва.
  • Има тормоз или детето тормози други.
  • Агресията или импулсивността отблъскват другите деца, въпреки усилията ви.
  • Детето трудно разбира другите – кога се шегуват, кога се сърдят – и почти винаги играе само, без да търси контакт. Тогава е добре специалист да прецени какво му е нужно.
  • Самотата върви заедно с промени в съня и апетита или детето спира да прави нещата, които е обичало.

Не е нужно детето да е най-популярното в класа. Стига му един човек, при когото да се чувства на мястото си, и родител, който вижда самотата му и не го оставя само с нея. Ако тя продължава и тежи и на двама ви, разговорът с психолог може да помогне да видите какво стои между детето и другите деца.