Детето поглежда новата задача и още преди да опита, казва „Не мога“ или „Ти го направи“. Когато детето не вярва в себе си, хубавите думи рядко помагат, защото увереността се гради с опит, а не с убеждаване. Ето откъде идва несигурността и как да създадеш у дома точно такъв опит, стъпка по стъпка.

Какво всъщност е увереността

Увереността е вътрешното „Мога да се справя“ или поне „Мога да опитам и ще видя какво ще стане“. Тя не идва от едно „Ти можеш всичко!“, колкото и мило да е казано. Детето я трупа малко по малко. Всеки път, когато опита, срещне трудност и накрая се справи, в него остава една мисъл: „Получи се, защото опитах.“

Увереността е близка до самооценката, но не е същото. Самооценката отговаря на въпроса „Обичат ли ме такъв, какъвто съм?“, а увереността – на въпроса „Мога ли да се справя?“ Дете може да се чувства обичано и въпреки това да се съмнява в силите си. Тук става дума за второто.

Как изглежда липсата на увереност

  • Детето казва „Не мога“ преди първия опит и се отказва при първата трудност.
  • Избягва новото: нов спорт, нова игра, непознато дете на площадката.
  • Страхува се от грешки и трие, докато листът се скъса.
  • Не вдига ръка в час, дори когато знае отговора.
  • Веднага търси помощ: „Ти го направи, ти можеш по-добре.“
  • Избира само това, в което вече е сигурно, че ще успее.

Защо детето не вярва в себе си

Причините рядко са една. Най-често се срещат тези:

  • Правим нещата вместо детето. Сутрин бързаме и обуваме обувките вместо него, защото така е по-бързо. Детето обаче пропуска шанса да открие, че може.
  • Очакванията са твърде високи или твърде ниски, като в „Дай на мен, ти не можеш“.
  • Грешките се посрещат с критика, а не с интерес.
  • Детето често го сравняват с брат, сестра или съученици.
  • Има малко поводи да опитва, защото всичко е подредено и обезопасено предварително.
  • Темпераментът му е по-предпазлив и новото го плаши повече.
  • Детето се старае, а ученето упорито не върви. Тогава си струва да провериш дали няма трудност, при която то има нужда от помощ.

Повечето от тези неща правим от обич и от бързане. И всяко от тях може да се промени.

Как да изградим увереност у детето

Остави го да опита – и да се затрудни

Когато детето се бори с ципа на якето, изчакай малко, преди да се намесиш. „Опитай, тук съм.“ Малката трудност, която детето само преодолява, му дава повече от десет похвали. Помагай колкото е нужно, не повече: „Хвани долу, после дръпни нагоре.“

Когато детето казва „Ти го направи“, предложи да го направите заедно: „Аз държа листа, ти режеш.“ Следващия път ти само гледаш.

Най-трудното тук често е за възрастния: да гледаш как детето се мъчи с връзките, докато ти закъсняваш. Не е нужно да издържаш всеки път. Достатъчно е поне понякога да му оставиш време да стигне до края без помощ – в спокойната неделя, а не в сутрешното бързане.

Задачи по мярка

Задачата трябва да е малко над това, което детето вече може: не толкова лесна, че да е скучна, и не толкова трудна, че да е невъзможна. Раздели голямата задача на малки стъпки. Връзването на обувки започва от първата примка.

Хвали усилието и начина

Вместо „Браво, ти си гений!“ – „Опита по три начина, докато намериш как. Не се отказа.“ Така детето научава, че успехът идва от усилие и търсене, а не от дарба, която или я има, или я няма.

Направи грешките нормални

Разказвай и за своите: „Днес сбърках в работата. Беше ми неприятно, после го оправих.“ Когато детето сгреши, попитай „Какво научи?“ или „Какво ще опиташ следващия път?“, вместо да кажеш „Нали ти казах“.

Репетирайте предварително

Ако детето го чака нещо, което го плаши, например стихотворение пред класа или първа тренировка, упражнявайте у дома. Прочетете стихотворението пред плюшените играчки, после пред баба по телефона. Всяко повторение прави голямото малко по-познато.

Думичката „още“

„Не мога“ звучи като край. „Още не мога“ оставя вратата отворена. Учете се заедно да добавяте „още“: „Още не мога да карам без помощни колела.“

Истински отговорности

Детето, което само си налива сок, носи хляба от магазина или подава парите на касата, всеки ден получава малко доказателство, че може. Нека отговорностите растат заедно с него.

Малките победи

Забелязвайте ги и ги помнете. Някои семейства държат „буркан на успехите“: всяко постижение се записва на листче и отива в буркана, а в трудни дни го отваряте заедно и четете.

Нещо, в което го бива

Всяко дете има нужда от поне едно занимание, в което усеща, че го бива – футбол, рисуване, музика, грижа за животни. Това усещане дава сили и за останалото.

Когато зад „Не мога“ стои страх

Ако детето плаче преди контролни, боли го коремът преди състезание или изпада в отчаяние при всяка грешка, причината може да е по-скоро тревога, отколкото липса на увереност. Тогава ще ти бъдат полезни идеите за тревожното дете.

Увереността има значение и преди първи клас. Заедно с умението да изчаква, да понася неуспех и да иска помощ тя е част от готовността за училище.

Кога да потърсиш помощ?

Говори с детски психолог, когато забележиш някое от следните:

  • Детето постоянно отказва да опитва и това вече го ограничава в ученето, игрите и приятелствата.
  • Изпада в силна паника или отчаяние при грешка или преди изпитване.
  • Говори за себе си като за глупаво и неспособно и изглежда тъжно.
  • Подозираш трудност в ученето, речта или развитието. Специалистът може да прецени какво е нужно.
  • Увереността му изчезна изведнъж след някакво събитие: подигравки, унижение, голям неуспех.

Увереността не се подарява, а се изгражда с много опити, някои от които неуспешни. Твоята роля не е да махнеш препятствията от пътя на детето, а да стоиш наблизо, докато то открива, че може да ги преодолее. А ако „Не мога“ не отстъпва и започва да ограничава детето, разговорът с детски психолог може да покаже какво стои зад него.