„Ами ако никой не дойде да ме вземе?“ Когато детето пита едно и също по десет пъти на ден, боли го коремът преди градината и вечер трудно заспива, естествено е да се запиташ дали е просто чувствително, или нещо го тревожи повече от обичайното. Ето как изглежда тревожността при децата, как да помогнеш на тревожно дете у дома още от днес и кога е време за разговор със специалист.

Тревогата не е враг

Тревогата е нормално чувство и всеки човек я познава. Тя е като вградена аларма: предупреждава за опасност, кара ни да се огледаме, преди да пресечем улицата, и да се подготвим за изпит. Без нея децата нямаше да се пазят от горещата печка и от непознатото куче.

При някои деца обаче алармата е настроена прекалено чувствително – като колата на паркинга, която пищи посред нощ, защото покрай нея е минала котка. Тялото реагира така, сякаш опасността е истинска: сърцето бие бързо, коремът се свива, мислите препускат. А наоколо няма нищо страшно. Тогава тревогата вече не пази детето, а му пречи да заспи, да играе, да отиде на рожден ден или да вдигне ръка в час.

Някои деца се раждат по-предпазливи: забелязват всичко и реагират по-силно на новото. При други тревогата нараства след промяна – преместване, ново бебе, развод, тръгване на градина или училище. Това не е ничия вина и не означава, че детето е „слабо“. Децата просто тепърва се учат как да се успокояват. Затова целта не е детето никога да не се тревожи. Целта е да научи, че може да усети тревога и въпреки това да се справи.

Как изглежда тревожността при различните възрасти

Децата рядко казват „Тревожа се“. Много по-често тревогата се вижда в тялото и в поведението, а признаците се менят с възрастта.

При малките деца

  • Детето не пуска ръката ти на ново място и се крие зад теб, когато някой го заговори.
  • Сутрин го боли коремът или му се гади, а пред вратата на градината плаче.
  • Трудно заспива, буди се нощем и иска да спи при вас.
  • Избухва при всяка неочаквана промяна: друг път към вкъщи, гости без предупреждение, друга чаша.
  • Отказва нови храни, игри и места, дори такива, които вероятно биха му харесали.

При училищните деца

  • Задава безкрайни въпроси „Ами ако…“ и има нужда да чуе „Всичко ще бъде наред“ отново и отново.
  • Страхува се от грешки: плаче над домашното и къса листа заради една крива буква.
  • Главоболието и болките в корема идват в учебните дни, а в събота и неделя изчезват.
  • Избягва рождени дни, тренировки или излизане на дъската и намира причини да си остане вкъщи.
  • Става раздразнително, плаче за дреболии и изглежда уморено без видима причина.

При тийнейджърите

При по-големите тревогата често изглежда като раздразнителност, безсъние, затваряне в стаята или постоянно безпокойство за оценките и за това какво мислят другите. Понякога зад „Остави ме“ стои страх, който тийнейджърът не може да назове.

Когато болките в корема или главата са чести, забележи кога и къде се появяват и какво ги облекчава. Ако идват преди нещо, което детето притеснява, и отминават, щом то мине, болката пак е истинска: просто тялото говори, когато душата страда.

Не всяко притеснение е тревожност. Детето, което първо оглежда от безопасно място и после се включва, може просто да е срамежливо, а не тревожно. Страхът от нещо конкретно – тъмното, кучетата, гръмотевиците – обикновено е част от детските страхове, които идват и си отиват с възрастта. А когато тревогата е свързана най-вече с раздялата с теб, става дума за страх от раздяла и там помагат малко по-различни неща.

Как да помогнеш на тревожно дете

Изслушай и назови чувството

Първо покажи на детето, че го разбираш: „Виждам, че те е страх да влезеш. На ново място много деца се притесняват.“ Назованото чувство става по-малко страшно, а детето научава, че за тревогата може да се говори.

Изкушението е да кажем „Няма от какво да се страхуваш“. Казваме го от обич, но детето чува друго: че чувството му е грешно и че не го разбираме. Страхът не изчезва, просто се скрива. Опитай по-скоро: „Разбирам, че ти е страшно. И знам, че можеш да се справиш. Тук съм.“

Не бягайте от страшното

Естествено е да искаш да предпазиш детето: щом рожденият ден го плаши, няма да ходи; щом го е страх от басейна, ще пропусне плуването. В момента това носи облекчение и на двама ви. Тревогата обаче си прави друг извод: „Значи наистина е било опасно.“ Следващия път страхът е по-голям, а светът на детето – по-малък.

Помагат малките смели стъпки, които детето може да понесе. Ако например се страхува от рождени дни:

  1. Говорете за празника предварително, разгледайте снимки на мястото и кажете кой ще бъде там.
  2. Отидете заедно за 15–20 минути и си тръгнете, докато все още е приятно.
  3. На следващия празник останете по-дълго, като ти стоиш встрани, но наблизо.
  4. После детето остава без теб за част от празника, а ти го чакаш в кафенето отсреща.

Към следващото стъпало минавате, когато предишното е станало лесно. Нека детето участва в подреждането на тази „стълбичка на смелостта“ – така тя е и негова.

Подготви детето за новото

Тревожните деца понасят по-лесно това, което знаят предварително. Разкажи какво ще се случи, кой ще бъде там, колко ще продължи и кога ще си тръгнете. С по-малките можете да изиграете ситуацията с играчки: мечето отива на фризьор, сяда на стола и стои мирно, докато го подстригват.

Пазете предвидимия ритъм

Сънят, храната и движението не са дребна работа: умореното и гладно дете се тревожи много повече. Когато денят следва познат ред, детето усеща, че светът е подреден, и има повече сили за новото.

Научете заедно спокойното дишане

Бавното издишване успокоява тялото. Упражнявайте го в спокойни моменти, а не по време на паника: да издуха свещичките на въображаема торта, да надуе голям балон или да гледа как играчката на корема му се надига и спуска, докато лежи. Когато дишането стане познато, детето ще може да го използва и в трудния момент.

Хвали смелостта, не резултата

„Беше ти страшно и въпреки това влезе. Това е смелост.“ Така детето чува, че е ценно самото усилие, а не дали е спечелило или се е справило без грешка.

Кутия за тревоги

С по-големите деца помага „кутия за тревоги“: детето записва или рисува тревогата си и я пуска в кутията, а вечер за 10 минути я отваряте заедно. Така тревогите имат свое място и време и не изпълват целия ден.

А твоята тревога?

Децата разбират колко опасен е светът, като гледат лицата ни. Ако и ти често се тревожиш, детето го усеща: в напрегнатия глас, в честото „Внимавай!“, в погледа, с който го изпращаш. Тревожността често се среща в едно и също семейство – отчасти заради темперамента, отчасти заради това, което децата виждат всеки ден.

Това не е упрек, а възможност. Показвай на глас как се справяш: „Притеснявам се за утрешната среща. Ще си подготвя нещата и ще поема дълбоко въздух.“ Така детето вижда, че с тревогата може да се живее. А ако твоята тревога отдавна тежи, потърси подкрепа и за себе си. Това също е грижа за детето.

Кога да потърсиш помощ?

Повечето тревоги отминават с подкрепа и време. Струва си да говориш с детски психолог, ако забелязваш някое от следните:

  • Тревогата пречи на ежедневието: на съня, храненето, играта, приятелствата или ученето.
  • Детето отказва да ходи на градина или училище, или всяка сутрин е битка.
  • Има пристъпи на силна паника със сърцебиене, задух или треперене.
  • Тревожността продължава седмици, без да отслабва, или се засилва.
  • Цялото семейство вече подрежда живота си около страховете на детето.

Психологът работи с детето чрез разговор и игра, а с родителите търси какво помага у дома. С подходяща подкрепа повечето деца се научават да се справят с тревогата си.

Тревожните деца често са и най-внимателните: забелязват всичко и усещат другите. Не е нужно да ги превръщаш в безгрижни. Достатъчно е всеки ден да им показваш, че тревогата може да бъде назована и понесена – и че ти си до тях, докато се учат. А ако тревогата е станала по-голяма от вас двамата, потърси разговор с психолог. Това не е знак, че не се справяш – с малко подкрепа стъпките просто се намират по-лесно.