Чудовище под леглото, кучето, което лае зад оградата, тъмният коридор до банята. Почти всяко дете минава през страхове, които на нас изглеждат малки, а за него са съвсем истински. Ето кои детски страхове са обичайни за всяка възраст, как да помогнеш на детето да ги надрасне и кога страхът е повод за разговор със специалист.
Защо децата се страхуват
Страхът е част от нормалното развитие. Появява се, когато детето вече разбира достатъчно, за да усети опасността, но още не достатъчно, за да подреди кое е истинско и кое не. Четиригодишното дете има огромно въображение: може да си представи чудовище с всички подробности, но още не може да бъде сигурно, че чудовища няма.
Затова страховете идват на вълни и се сменят с възрастта. Страхът от непознати отминава и идва страхът от тъмното; тъмното спира да плаши и идва тревогата за контролното. Това не е знак, че нещо не е наред. Напротив, показва, че детето расте.
Обичайните детски страхове по възрасти
Възрастите са приблизителни: всяко дете има своето темпо.
До около годинка
Бебетата се стряскат от силни шумове – прахосмукачката, блендера, кучешкия лай – и от внезапни движения. Около осмия месец много бебета започват да се притесняват от непознати лица, понякога дори от баба, която отдавна не са виждали. Така бебето показва, че вече ясно различава своите хора.
Между 1 и 3 години
Детето се страхува да изгуби родителя от поглед – това е времето на страха от раздяла. Типични са страховете от кучета и други животни, от сешоара и от шума на казанчето. Някои деца се боят, че ще изтекат в канала на ваната заедно с водата: представата им за размерите още не е съвсем ясна. Плашат ги и костюмираните герои – не едно дете е плакало в скута на Дядо Коледа.
Между 3 и 6 години
Това е времето на въображението, а с него и на страха от тъмното, чудовищата, духовете и вълците от приказките. Идват лошите сънища, страхът от гръмотевиците и от мисълта, че може да се изгуби в мола. Понякога плаши и анимационен филм, който на нас ни се е сторил съвсем безобиден.
Тъмното и чудовищата обикновено излизат вечер, когато лампата угасне. Ако заспиването се е превърнало в битка, прочети какво помага, когато детето се страхува да спи само.
В училищна възраст
Между 6 и 12 години страховете стават по-реалистични: крадци, пожар, болест, нараняване, земетресение. Детето започва да разбира, че хората умират, и може да се страхува за себе си или за родителите си. Появява се и страхът от провал: да не сбърка на контролното, да не му се смеят, да не остане без приятели.
При тийнейджърите
На преден план излизат социалните страхове – как изглеждат, какво мислят другите, дали ще бъдат приети – и тревогата за бъдещето: изпитите, кандидатстването, какво ще стане със света.
Как да помогнеш на детето да се справи със страха
Приеми страха сериозно
Колкото и смешен да ни изглежда страхът от сешоара, за детето той е истински. Подигравката „Толкова голямо дете, а се плаши от куче!“ не прави детето по-смело. Учи го само да крие страха си от теб. Кажи по-скоро: „Виждам, че те е страх от кучето. Ще постоим тук, докато мине.“
Внимавай и с думите, които плашат „на шега“. „Ако не заспиш, ще дойде Торбалан“ или „Ще те дам на чичкото“ на възрастния звучат безобидно, но малкото дете ги приема буквално.
Първо чувството, после обяснението
„Чудовища не съществуват“ е вярно, но рядко помага на дете, което вече трепери. Първо го успокой, после обяснявай. С по-голямото дете можете заедно да проучите страшното: защо кучетата лаят, откъде идва гръмотевицата, какво правят пожарникарите.
Играйте, рисувайте, четете
Децата се справят със страха най-добре чрез игра. Нека плюшеното куче лае, а детето да бъде смелият стопанин, който го успокоява. Нарисувайте чудовището, после му сложете смешна шапка, дайте му глупаво име или скъсайте рисунката и я изхвърлете. Приказките, в които героите се страхуват и въпреки това успяват, дават на детето думи и надежда.
Внимавай с новините и екраните
Децата попиват повече, отколкото ни се струва – и от новините, които вървят на заден фон, и от клиповете, които се пускат един след друг. Ако детето е видяло нещо страшно, говорете за него просто и честно: „Да, имаше земетресение. Възрастните знаят какво да правят и ще те пазят.“
Покажи как ти се справяш
Децата гледат как реагираме на паяка в банята и на гръмотевицата. Ако и теб те е страх от нещо, не е нужно да се преструваш. Кажи го и покажи какво правиш: „Не обичам паяци. Ще го изнеса навън с една чаша.“
Нито насила, нито бягство
Да хвърлиш детето във водата, „за да му мине“, не помага: страхът само се засилва. Но и пълното избягване – никакъв парк, щом там има кучета – учи детето, че страхът е бил прав. Най-добре помагат малките стъпки в темпото на детето. Със страха от кучета например:
- Разглеждате книжки със снимки на кучета и говорите как изглежда кучето, когато е весело и когато е уплашено.
- Гледате кучетата в парка от безопасно разстояние.
- Отивате при спокойното куче на познати и детето стои до теб, докато стопанинът го държи.
- Когато е готово, детето само решава дали да го погали.
Ако на някоя стъпка страхът стане твърде силен, върнете се на предишната. Смелостта расте с повторение, а не с натиск.
Кога страхът е повече от етап
Повечето детски страхове отминават с подкрепа и време. Струва си да потърсиш детски психолог в тези случаи:
- Страхът продължава месеци и вместо да отслабва, се засилва.
- Страхът ограничава живота на детето: не излиза навън заради кучетата, не спи, не иска да ходи на градина или училище.
- Детето има пристъпи на паника – трепери, задъхва се, плаче неутешимо.
- Страховете са много и детето изглежда постоянно напрегнато. Тогава може би става дума за по-обща тревожност.
- След плашещо преживяване, като ухапване от куче, катастрофа или пожар, детето го преживява отново и отново в игрите, сънищата или мислите си. В такъв случай не чакай месеци, а потърси подкрепа по-рано.
Страховете на детето показват, че то опознава света – с опасностите му, истински и измислени. Не можеш да ги премахнеш вместо него, но можеш да бъдеш спокойната ръка, за която то се държи, докато открива, че е по-силно от страха си. А ако страхът е станал тежък за цялото семейство, разговорът с психолог може да превърне голямото „Страх ме е“ в малки стъпки, които детето може да направи.




