Детето се оплаква, че го боли коремът – почти всяка сутрин преди градина или училище, а в събота и неделя болката я няма. Тази болка е истинска, дори когато зад нея няма болест: понякога така тялото казва онова, за което детето още няма думи. Ето какво е психосоматиката при децата, как да я разпознаеш и как да помогнеш.

Какво е психосоматика при децата

При психосоматиката физическият симптом е съвсем реален, но се появява вследствие на емоционално или психическо напрежение. За някои деца да изразят сложни чувства като тревожност, страх или тъга е истинско предизвикателство. Когато вътрешните терзания не намират думи, понякога намират изход през тялото.

Това не е преструване. Детето не си измисля болката – то наистина я усеща. Просто причината не е в корема или в главата, а в напрежението, което носи.

Децата преживяват всеки нюанс на емоциите също като възрастните. Разликата е, че възрастните могат да назоват чувствата си, а децата тепърва ги опознават. Те преживяват напрежението със същата сила, но с повече неясноти – и това може да доведе до физически прояви.

Защо тялото реагира така?

Ежедневието ни е толкова забързано, че рядко имаме време да останем насаме със себе си, да си поемем въздух и да помислим какво се случва с нас, с детето, с партньора, с близките ни. Сутрин бързаме за работа и за градината или училището, следобед бързаме да вземем децата и да смогнем с всичко останало. Напрежението се трупа и когато не му обърнем внимание, тялото понякога само си взема почивка. И сякаш „от нищото“ ни заболява главата или стомахът.

Така реагира тялото, когато душата страда – намира начин да забави темпото.

Сякаш не е съвсем прието, че и децата могат да са напрегнати и тревожни също като възрастните. „Те са деца, по цял ден си играят“ – често чуваме това, но рядко се замисляме какво всъщност се случва с тях.

Ако детето наскоро е преживяло или още преживява промени, които му тежат, те може да са причината за физическото му страдание. Най-често това се случва, когато:

  • Семейството минава през трудни промени – конфликти, раздяла, загуба на близък човек.
  • Детето навлиза в нов етап – тръгва на градина или на училище.
  • В училище има трудности – с ученето, с учителите, с оценките.
  • Отношенията с връстниците му тежат – спорове, подигравки, изключване от групата.
  • Детето е претоварено – много занимания и очаквания, малко почивка и свободна игра.

Всички тези ситуации могат да предизвикат тъга, безпокойство, страх или други силни емоции, които намират изход през тялото.

Как изглежда психосоматиката при децата

Най-честите оплаквания са:

  • Болки в корема. Те често са свързани с тревожност. Особено показателно е, ако се появяват сутрин преди градина или училище, а през почивните дни и ваканциите ги няма.
  • Главоболие. Главата може да заболи от напрежение и натоварване, от непримирение с нещо или от решение, което не можем да вземем.
  • Гадене. Някои деца усещат гадене преди важно или страшно за тях събитие.
  • Умора. Детето е изморено без ясна причина.
  • Стегнати мускули. Вратът, раменете и гърбът се схващат от напрежение.
  • Проблеми със съня. Детето заспива трудно или се буди през нощта.

Тук много родители се питат: „Оплакванията му основателни ли са, или са начин да се измъкне от нещо? Дали пък има нещо, което го тревожи? Или нещо, с което не може да се примири?“ Нерядко отговорът е „и двете“. Коремът може да заболи наистина, когато предстои нещо, което детето трудно понася – например раздялата сутрин пред градината.

Какво да направиш?

Ето какво помага:

  • Наблюдавай кога се появява болката. В коя ситуация се повтаря – преди тръгване за градината или училището, преди тренировка, в неделя вечер? Появява ли се внезапно? Отшумява ли, ако детето не отиде там? Как е през почивните дни и ваканциите? Записвай за една-две седмици – закономерностите се виждат по-ясно на хартия.
  • Помисли какво иска да каже тялото: „Страх ме е“, „Не мога“, „Трудно ми е“, „Имам нужда от помощ“.
  • Вярвай на детето. Приемай оплакванията му сериозно и му покажи, че му вярваш: „Вярвам ти, че те боли. Хайде да видим какво може да помогне“. Когато чуе „Нищо ти няма“ или „Преструваш се“, тревогата расте – а с нея и болката.
  • Помогни му да назове чувствата си. Децата не се раждат с готово разбиране за емоциите – това умение се развива с времето. Говорете за чувствата в ежедневието, четете книжки заедно, питай: „Ако коремчето ти можеше да говори, какво щеше да каже?“
  • Намали напрежението, където можеш. Разбери какво тревожи детето в училище, търсете решение на конфликтите у дома, откажете се от някое извънкласно занимание.
  • Научи го да се успокоява. Бавно дишане с длан на корема, който се надува като балон, разтягане, разходка, любимо занимание. Упражнявайте в спокойни моменти, за да са подръка в трудните.
  • Пази ритъма. Достатъчно сън, редовно хранене и сутрини с малко време в повече вместо бързане.
  • Не превръщай болката в изход от всичко. Ако тя идва сутрин и отшумява, щом детето остане вкъщи, обикновено е по-добре то да продължи да ходи на градина или училище, докато заедно търсите причината – избягването често засилва страха. Повече за това има в статията за детето, което не иска да ходи на градина или училище.

Когато детето може да сподели притесненията си и някой го изслуша и разбере, тялото няма нужда да говори вместо него.

Кога да потърсиш психолог?

Потърси детски психолог или семеен терапевт, ако:

  • Оплакванията са чести и продължават, въпреки всичко, което опитваш.
  • Детето често пропуска градина или училище заради тях.
  • Освен болките има и други знаци: трайна тъга или тревожност, проблеми със съня или храненето, затваряне в себе си, трудности в училище.
  • Болките започнаха заедно с внезапна промяна в поведението.
  • Семейството минава през труден период и детето реагира с тялото си.

Ако се притесняваш за психичното здраве на детето, попитай го как се чувства – и го изслушай.

Често сме толкова забързани, че не ни остава време да се замислим какво се случва в емоционалния свят на детето, докато това не стигне до нашата граница. Готови сме да изтърпим сутрешния плач, мрънкането, оплакванията от болки, преди да се запитаме: „Има ли нещо, което го тревожи? Нещо, с което не може или не иска да се примири?“ Този въпрос е добро начало. А ако отговорът се окаже сложен, психологът може да го потърси заедно с вас.