Детето хвърля лъжицата от столчето, запраща колата през стаята или чупи чашата – а твоите думи сякаш остават в пространството. Хвърлянето е нормална част от развитието, но във всяка възраст зад него стоят различни неща. Ето какво може да означава, когато детето хвърля предмети, и какво да опиташ.
Хвърлянето в различните възрасти
По време на развитието си децата минават през различни периоди, а хвърлянето е едно от първите им открития.
Между 1 и 3 години: откриване на света
За децата между 1 и 3 години хвърлянето е част от изследването и опознаването на света. Така детето наблюдава какво се случва, когато пусне, хвърли или блъсне даден предмет. Някои предмети се чупят, други се разглобяват, а на трети им няма нищо – за едно дете това е истинска магия. Любопитно му е как става и иска да опита отново.
Затова лъжицата пада от столчето за двайсети път: детето не те дразни, а проверява дали и този път ще падне. А когато ти я вдигаш всеки път, хвърлянето се превръща и в игра за двама.
Между 3 и 5 години: емоция и нужда от връзка
При децата между 3 и 5 години зад хвърлянето вече има и емоция – гняв, превъзбуда, фрустрация. Детето може да иска да получи нещо, но да не знае как. Може да хвърля и да чупи, защото има нужда от свързване с родителя и вече е научило, че този начин работи – мама или татко веднага се отзовават. Да, може би следва мъмрене, но все пак вниманието е към него.
Около 5–6 години: какво се опитва да каже
При децата в предучилищна възраст, на 5–6 години, ако хвърлянето и чупенето продължават, добре е да обърнем внимание кога точно се появяват и какво детето се опитва да каже с действия, защото още не успява да го назове с думи. Децата не се научават от само себе си да назовават чувствата си и понякога поведение, характерно за по-малките, просто остава.
Защо знае правилото, но пак хвърля
„Нали му казах сто пъти!“ Да, и детето вероятно знае правилото. Но да знаеш правилото и да успееш да се спреш в мига, в който те залее яд или възбуда, са две различни неща.
Частта от мозъка, която ни помага да спрем и да помислим, преди да действаме, узрява бавно – през цялото детство и дори след него. Затова при малкото дете чувството често става действие за секунди. С времето, с много повторения и с твоята помощ паузата между двете се появява все по-често.
Детето не хвърля предмети, за да те ядоса
Колкото и да разбираме, че хвърлянето е част от развитието, има дни, в които умората тежи. Говориш, обясняваш, повтаряш, събираш предмети и се чудиш: „Не ме ли чува?!“
Тук ми се иска да напомня, че детето не хвърля предмети, за да те ядоса.
Поведението може да е следствие на натрупана енергия, силна емоция, нужда от повече движение, опит за контрол или търсене на реакция и връзка с възрастния. Нека не забравяме – детето има нужда от разбиране.
Какво да опиташ
- Кажи кратко „не“ без обяснения в самия момент: „Колите не се хвърлят“. После спокойно прибери предмета. Дългата лекция по време на бурята не стига до детето.
- Дай място и предмети, които детето може да хвърля: меки топки, възглавници, навити на топка чорапи, кошче, в което да се цели. „Колата – не, но топката – да. Да видим дали ще уцелиш кошчето!“
- Назови чувството: „Много се ядоса, че кулата падна“. Така детето постепенно научава думи за онова, което досега казваше с ръце.
- Реагирай спокойно и кратко. Голямата реакция – викът, ахването, дългото мъмрене – прави хвърлянето по-интересно, защото носи много внимание.
- Поговорете после, когато детето е спокойно. Кратко: какво се случи, какво можеше да направи вместо това, какво ще опитате следващия път.
- Забелязвай моментите, когато детето използва думи: „Каза ми, че се ядосваш, вместо да хвърлиш колата. Чух те“. Така новото поведение има повече шанс да остане.
- Когато храната полети от масата, детето често просто е сито. Спокойно приключете храненето.
- Ако играчка полети към човек, тя може да „си почине“ на рафта за малко – спокойно, без укори.
- Дай на хвърлянето място в ежедневието. Игрите с топка навън, камъчетата в реката и шишарките в кофата утоляват желанието да се хвърля – и вкъщи за него остава по-малко.
- Прибери за известно време чупливото и тежкото от ниските рафтове. Не като наказание, а за да има по-малко поводи за „не“.
- Предупреждавай, преди играта да свърши. Хвърлянето често идва, когато нещо приятно е прекъснато внезапно: „Още пет минути и прибираме колите“.
Ако хвърлянето е част от тръшкане, в самия момент помага най-вече да пазиш всички в безопасност и да изчакаш бурята да премине. Разговорът идва после.
Кога да обърнеш повече внимание?
Добре е да поговориш с детски психолог, ако:
- Детето хвърля и чупи с ярост, а не от любопитство или на игра.
- Трудно се успокоява и бурите продължават дълго.
- Поведението му рязко се влошава.
- Има и трудности със съня, с общуването или силна тревожност.
- Хвърля предмети по хора, за да ги нарани, и това не намалява след 5–6-годишна възраст.
Ако хвърлянето върви заедно с удряне, хапане и блъскане, прочети и какво да правиш, когато детето удря.
Твоята умора също има значение
Имаш право да се изморяваш от десетото „Не хвърляй!“ за деня. Умората не означава, че не обичаш детето или че не се справяш. Почивай, когато можеш, поделяй грижите с другия родител или с баба и дядо и си напомняй, че при повечето деца това е етап.
Така както детето има нужда от разбиране, така и ти имаш нужда от увереност, че можеш да се справиш и да бъдеш до него дори в трудните моменти. Ако хвърлянето у вас не утихва, а силите ти намаляват, потърси разговор с психолог – заедно е по-лесно да чуете какво казва детето с ръцете си.




