Детето удари друго дете на площадката, ухапа братчето си или замахна към теб – и ти стоиш с пламнали бузи, без да знаеш какво да кажеш. Удрянето, хапането и блъскането са често срещани при малките деца и рядко означават, че детето ще израсне агресивно. Тук ще намериш защо се случват, как да реагираш спокойно и твърдо и кога е време за помощ.

Защо малките деца удрят, хапят и блъскат?

Повечето деца минават през период, в който удрят или хапят. Причината рядко е „лош характер“:

  • Импулсът е по-бърз от мисълта. Частите от мозъка, които помагат да спрем, преди да действаме, узряват бавно, затова при малкото дете чувството става действие за секунда.
  • Думите още не стигат. Двегодишното дете не може да каже „Сега аз си играя с колата“ – и блъска.
  • Безсилието и гневът търсят изход. Когато нещо не става така, както детето иска, тялото му реагира, преди то да е разбрало какво чувства.
  • Децата подражават. Те повтарят това, което виждат – у дома, на площадката, в анимациите.
  • Умората, гладът и претоварването изчерпват търпението. Пълната площадка в края на деня е идеалната среда за блъскане.
  • Хапането при най-малките има и свои причини: никнещи зъби, превъзбуда или просто любопитство какво ще стане.

Как изглежда в различните възрасти

  • Между 1 и 3 години удрянето и хапането са най-чести. Детето изследва, още няма думи и лесно се претоварва.
  • Между 3 и 5 години думите идват и при повечето деца удрянето постепенно намалява. Остава в споровете за играчки, при умора или когато нещо не е честно.
  • След 5–6 години повечето деца вече могат – макар и не винаги – да спрат и да кажат с думи какво ги ядосва. Ако удрянето остава често, добре е да се вгледаш какво стои зад него.

Какво да направиш в момента?

В самия момент целта е една: всички да са в безопасност. Уроците идват по-късно.

  1. Спри удара спокойно и твърдо. Приближи се, хвани леко ръката на детето или застани между децата и кажи кратко: „Няма да те оставя да удряш“. Без крясък и без дълги обяснения.
  2. Първо утеши нараненото дете. Обърни се към него: „Боли ли те? Ела“. Така детето, което е ударило, вижда, че удрянето не му носи внимание – грижата отива при другия.
  3. Отдалечи детето, ако е нужно. Не като наказание, а за да се успокои: „Ще отидем малко настрани, докато се успокоиш“.
  4. Пази и себе си. Ако усещаш, че и в теб се надига гняв, издишай бавно, преди да кажеш каквото и да е.

Тази спокойна твърдост е в основата на всяка граница: детето усеща, че възрастният владее положението и няма да позволи някой да бъде наранен.

След като бурята отмине

  • Назови случилото се без етикети: „Ядоса се, че Ники взе лопатката, и го удари. Ники го заболя“.
  • Научи детето какво да прави вместо това. То има нужда от конкретни думи и действия: да каже „Мое е!“ или „Спри!“, да тропне с крак, да повика възрастен, да се отдалечи. Упражнявайте с играчки: мечето иска лопатката на зайчето – какво може да му каже?
  • Вместо да изискваш „Кажи извинявай!“, помогни на детето да поправи случилото се. Извинението, изречено насила, учи на думите, но не и на съчувствието. По-добре попитай: „Ники плаче. Какво можем да направим, за да му стане по-добре?“ Детето може да му върне лопатката, да донесе мокра кърпа, да го попита дали иска да играят пак. Истинското извинение идва с времето, когато детето започне да усеща болката на другия.

Когато детето удря теб

Много родители се срамуват да признаят, че детето ги удря. А това съвсем не е рядкост – особено при малките деца и особено към мама или татко. Децата нерядко удрят точно човека, до когото се чувстват най-сигурни, и най-често когато чуят „не“. Това не е неуважение, нито присъда за теб като родител.

  • Хвани ръката му внимателно, но твърдо: „Няма да те оставя да ме удряш. Можеш да тропнеш с крак и да ми кажеш, че те е яд“.
  • Ако продължава, отдръпни се малко, но остани наблизо: „Тук съм. Когато се успокоиш, ела при мен“.
  • Не удряй в отговор и не хапи, „за да види какво е“. Това само потвърждава, че големите удрят.
  • Ако детето удари, защото е чуло „не“, отговорът пак е „не“ – казан спокойно.
  • Когато се успокои, гушнете се и поговорете. Връзката е по-важна от урока.

Какво не помага

  • Шамарът и „едно по дупето“ учат детето, че големите удрят, когато са ядосани – точно обратното на това, което искаме да научи. И го плашат.
  • Срамът и етикетите („Лошо дете!“, „Какво ще кажат хората?“) не спират удрянето. Детето, на което често казват, че е лошо, започва да вярва, че е такова.
  • Дългите лекции и въпросът „Защо го направи?“ не стигат до малкото дете, защото то наистина не знае защо. Кратките думи действат много по-добре.
  • Ухапването в отговор учи на хапане, не на съчувствие – колкото и често да се чува съветът „ухапи го, за да разбере как боли“.
  • Пълното пренебрегване оставя и двете деца сами. Детето, което удря, има нужда от възрастен, който да го спре, а нараненото – от някой, който да го утеши.

Как да предотвратиш следващия удар

  • Наблюдавай кога се случва. Записвай за няколко дни кога, къде, с кого и какво е станало точно преди това. Обикновено се откроява закономерност: умора следобед, тълпа, бързане, преминаване от една дейност към друга.
  • Бъди наблизо в рисковите моменти. Ако знаеш, че на пълната площадка след градина става трудно, стой по-близо или изберете по-тихо място.
  • Осигури много движение и игри с тялото: тичане, катерене, гонене, бой с възглавници с ясното правило, че щом някой каже „стоп“, играта спира.
  • Забелязвай, когато успее: „Видях, че искаше колата и помоли Ники да ти я даде. Браво!“
  • Пази детето от насилие на екрана – анимации и игри, в които героите непрекъснато се бият.
  • Ако освен удрянето детето често хвърля и чупи, когато е ядосано, виж и защо децата хвърлят предмети.

Когато се оплакват от градината

Да чуеш от учителката, че детето пак е ударило някого, е болезнено и лесно събужда усещането, че те съдят. Ето какво помага:

  • Попитай спокойно за подробности: кога се случва, с кого, какво е станало преди това и как реагират учителите.
  • Договорете се за едни и същи думи у дома и в градината. Когато детето чува „Няма да те оставя да удряш“ и от теб, и от учителката, правилото става по-ясно.
  • Не наказвай вечерта за случилото се сутринта. Малкото дете не свързва едното с другото и остава само с усещането, че е лошо.
  • Питай и за добрите моменти: кога денят е минал спокойно, с кого си играе хубаво.
  • Кажи на учителите, ако у дома има промяна – ново бебе, преместване, раздяла. Така ще разберат детето по-добре.

Кога да потърсиш помощ?

Потърси детски психолог, ако:

  • Удрянето и хапането остават чести след около 5–6-годишна възраст или се засилват, вместо да намаляват.
  • Детето причинява сериозни наранявания на другите.
  • Има жестокост – детето нарочно наранява животни или по-малки деца и изглежда, че това не го трогва.
  • Агресията се появи внезапно – след някакво събитие или без видима причина.
  • Детето наранява себе си – удря си главата, хапе се, скубе си косата.
  • Другите деца или родителите им започват да го избягват и то остава изолирано.
  • Усещаш страх от детето или вече нямаш сили.

Детето, което удря, не е лошо дете. То още не знае какво друго да направи с това, което чувства, и има нужда от възрастен, който да го спре и да го научи. Ако ти се струва, че вече опита всичко, а ударите не намаляват, разговор с детски психолог може да помогне да откриете какво стои под тях.