Решението да потърсиш психолог за детето рядко е лесно, а неизвестното го прави още по-трудно: какво ще ме питат, какво ще правят с детето, няма ли да ме обвинят? Ето как протича консултацията с детски психолог стъпка по стъпка – какво обикновено се случва на срещите, какво не се случва и как да се подготвите.

Какво всъщност е консултацията?

Много родители идват с очакването да чуят присъда или списък с грешки. Консултацията е нещо друго.

Консултацията с психолог не е да ти обясняват какво трябва и какво не трябва да правиш. Тя е място, в което да бъдеш разбран и да обърнем поглед към това, което можеш да направиш, за да се променят нещата.

Ти познаваш детето си по-добре от всеки специалист. Психологът знае как се развиват децата и как работят отношенията в семейството, а заедно търсим какво ще проработи точно при вас. Целта не е да получиш чужди рецепти, а да намерим твоя вътрешен ресурс – силите, уменията и идеите, които вече имаш, но които в трудния момент не се виждат.

После опитваме с малки, постоянни стъпки. Една малка промяна вкъщи, повтаряна всеки ден, често прави повече от големите обещания. Промяната не става за един ден, но намерението и подкрепата имат значение от самото начало.

Как протича консултацията с детски психолог

Всеки психолог работи малко по-различно и всяка ситуация е различна, но обикновено процесът минава през няколко стъпки.

Първата среща – с родителите

Често първата среща е само с родителите, без детето. Така можеш да разкажеш открито какво те тревожи, без да се притесняваш, че детето слуша. Психологът обикновено пита откога е трудността, кога се проявява, какво сте опитали досега, как се е развивало детето и какво се случва в семейството. Тук няма правилни и грешни отговори. Можеш да зададеш и своите въпроси: как ще протече работата, какво да кажеш на детето, какво да очакваш.

Ако родителите живеят разделени, добре е, когато е възможно, и двамата да бъдат част от процеса.

Срещите с детето

След това психологът обикновено се среща с детето. С малките деца срещите минават най-вече в игра и рисуване – това е езикът, на който децата говорят най-свободно. В играта детето показва как вижда света, какво го плаши, какво го ядосва. С по-големите деца и тийнейджърите се разговаря повече, понякога с помощта на рисунки, карти или други занимания според възрастта.

Първите срещи са за опознаване и за доверие: детето трябва първо да се почувства в безопасност. То не се изпитва и не се притиска. Ако първия път не иска да говори, това е съвсем обичайно.

Срещите с родителите след това

Между срещите с детето или след няколко от тях психологът се вижда отново с родителите. Споделя как разбира ситуацията, какво според него стои зад трудността и какво може да помогне вкъщи. Заедно правите план: какво ще опитате, какво ще наблюдавате, кога ще се видите отново. Тези срещи са не по-малко важни от срещите с детето – често промяната започва точно от тях.

Колко срещи са нужни?

Зависи от ситуацията. Понякога няколко консултации са достатъчни, за да се изясни какво се случва и да получиш насоки. Друг път е нужна по-продължителна работа. Броят на срещите се обсъжда заедно и се преглежда по пътя – не се решава веднъж завинаги.

Какво остава между детето и психолога

Поверителността е основата на доверието. Детето, а особено тийнейджърът, трябва да знае, че може да сподели нещо, без то веднага да стигне до родителите. Затова психологът обикновено споделя с родителите общата картина и как да подкрепят детето, но не преразказва дума по дума какво е казало то.

Има едно изключение – безопасността. Ако психологът научи, че детето е в опасност, той е длъжен да направи необходимото, за да бъде то защитено. Опасност означава например, че някой наранява детето или че то мисли да нарани себе си или друг човек. Добрият психолог казва това на детето от самото начало, за да няма изненади.

С тийнейджърите това е особено важно. Доверието им е крехко и ако усетят, че всичко се преразказва, просто спират да говорят.

Как да подготвиш детето

Кажи на детето предварително, просто и честно, и никога като наказание: „Щом не слушаш, ще те водя на психолог“ превръща помощта в нещо страшно. Не казвай и че отивате „на гости“ – детето трябва да може да ти вярва.

  • Обясни с думи според възрастта му, че психологът е човек, който помага на децата и на родителите, когато нещо им е трудно.
  • Разкажи какво ще се случи: къде отивате, че там ще има време за игра и за разговор и че после ще се приберете заедно.
  • Нека малкото дете вземе любимата си играчка – с нея новото място е по-малко чуждо.
  • Остави тийнейджъра да участва в решението и да зададе въпросите си. Съмненията му са нормални.
  • След срещата не разпитвай какво е говорило детето. Ако иска да разкаже, ще го направи. Достатъчно е да кажеш: „Радвам се, че дойде. Как ти беше?“

Ако детето е по-тревожно и всичко ново го плаши, полезна ще ти бъде и статията за тревожното дете.

Какво да помислиш преди първата среща

Не е нужно да подготвяш нищо специално, но тези неща често помагат:

  • Записвай няколко дни какво забелязваш: кога е трудно, какво се случва преди това, какво помага. Бележките казват повече от общото „постоянно е така“.
  • Помисли кога е започнало и дали тогава в семейството се е случило нещо – преместване, раждане, раздяла, загуба, смяна на градината.
  • Запиши си въпросите, които искаш да зададеш. В самата среща лесно се забравят.
  • Ако имаш бележки от градината или от училището, вземи ги.
  • Помисли какво ти се иска да се промени – за детето, за теб, за семейството.

Какво психологът не прави

  • Не те съди и не търси виновен.
  • Не „поправя“ детето за една среща. Промяната иска време.
  • Не дава готови рецепти, които важат за всяко семейство, а търси с теб какво ще проработи при вас.
  • Не слага етикети на детето след първия разговор.
  • Не застава на страната на единия родител срещу другия.

Понякога след първите срещи става ясно, че най-много ще помогне работата с родителите. Защо това е добра новина, ще прочетеш в статията кога детето има нужда от психолог и кога родителят.

Консултация в Artelly

Кабинетът на Artelly е в София, в ж.к. Белите брези, ул. Ворино 19. Ако мислиш, че е време за разговор, обади се на +359 89 3677548 и ще уговорим първа среща. Повече за мен и за начина, по който работя, можеш да прочетеш на страницата „За Мен“. А ако още се колебаеш дали е нужно, виж знаците, при които си струва да потърсиш психолог.

Първата стъпка често е най-трудната. Не е нужно да знаеш всички отговори, нито дори какво точно да питаш. Достатъчно е да дойдеш с това, което те тревожи – останалото ще потърсим заедно.