Бурканът с добрини е семейна игра: когато някой вкъщи забележи добра постъпка на друг, записва я на листче и пуска листчето в буркана. В края на седмицата четете бележките заедно. Така у дома се говори не само за това, което не е наред, но и за доброто, което иначе често минава незабелязано.

За кого е?

Препоръчителна възраст

Играта е подходяща за деца на 3–12 години – и за всички възрастни вкъщи. Тригодишното дете още не пише, но с удоволствие пуска в буркана голям помпон, докато ти разказваш на глас какво хубаво е направило. Около 5–6 години децата започват да забелязват и чуждите добрини и могат да ги нарисуват, а училищните деца пишат бележките сами.

Бурканът е особено полезен в семейства с няколко деца, където много внимание отива за караниците и за това кой е започнал. Помага и на дете, което чува много забележки и има нужда да чуе какво прави добре, както и в напрегнати периоди, когато доброто лесно се губи от поглед: при ново бебе, преместване или много работа.

Какво е нужно?

Материали и подготовка

  • Буркан или прозрачна кутия.
  • Листчета хартия, може и цветни.
  • Молив или флумастери.
  • За най-малките – едри жетони вместо листчета: големи помпони или дървени кубчета.
  • Панделки, стикери или бои за украса.

Избери видимо място, до което всички стигат: рафт в кухнята или скрина в хола. Сложи листчетата и молива до буркана – колкото по-лесно е да се пише, толкова по-често ще се пише. Помисли и кога ще четете бележките: в неделя след вечеря или в петък преди филма.

Как се прави?

Стъпки, обяснени просто

  1. Разкажи за играта на вечеря: „Ще събираме хубавите неща, които правим един за друг.“
  2. Украсете буркана заедно и му измислете име.
  3. Разберете се за правилото: пишем за доброто, което сме видели у другите, а не за своите добрини.
  4. Пишете кратко и конкретно – кой и какво: „Видях, че помогна на брат си да си върже обувките.“
  5. За малките деца записваш ти, а те ти казват какво да напишеш – или пък рисуват.
  6. Пускайте бележките през седмицата – веднага, когато видите добрината, или вечер преди сън.
  7. В края на седмицата седнете заедно, извадете бележките и ги прочетете на глас.
  8. Прочетените бележки можете да пазите в плик или тетрадка или просто да започнете отначало.

Каква е ползата?

Какво подкрепя и развива

В обикновения ден голяма част от думите ни отиват за това, което не е наред: „Не пипай!“, „Пак ли?“, „Колко пъти да ти казвам?“ Доброто често минава, без да го кажем. Бурканът учи и децата, и нас да го забелязваме.

Бележката „Видях, че помогна на брат си“ казва на детето, че е видяно. Такава похвала има сила, защото е конкретна и истинска, а не обща като „Браво, ти си най-доброто дете“. С времето подобни думи стават част от гласа, с който детето говори на себе си – повече за това има в статията за ниската самооценка.

За да напише бележка, детето трябва да забележи какво прави другият и как може да се чувства. Това е малко, но редовно упражнение по съпричастност.

Четенето в края на седмицата става един от онези малки семейни ритуали, които събират всички около масата дори в най-натоварените седмици. А когато възрастните пишат бележки и един за друг – „Татко направи чай на мама, когато я болеше главата“ – детето вижда как изглежда грижата между хората, които обича.

Как да включим детето?

Примери за разговор и участие

Помагай на детето да забелязва:

  • „Видях, че даде на сестра си от бисквитите си. Да го напишем ли?“
  • „Кой днес направи нещо мило за някого?“
  • „Как мислиш, как се почувства баба, когато ѝ помогна с торбите?“
  • „Видя ли нещо хубаво, което татко направи тази седмица?“

Когато четете бележките:

  • „Тази седмица има бележка за теб. Искаш ли аз да я прочета, или ти?“
  • „Коя бележка ти хареса най-много?“
  • „Аз много се зарадвах на тази…“

Ако детето не иска да пише, не настоявай. Достатъчно е да слуша. Често децата се включват от само себе си, когато видят, че другите го правят с удоволствие.

Какво да наблюдаваме?

Реакции, интереси и индивидуални предпочитания

Гледай как детето приема бележките за себе си. Някои деца сияят, други се смущават, трети отричат: „Не е вярно.“ Ако детето се притеснява, прочети неговите бележки тихо, само двамата, или му ги дай да ги прочете наум.

Обърни внимание и какви добрини вижда детето у другите: помощ, споделяне, утеха, смешка, когато някой е тъжен. Това ти казва какво е важно за него.

Ако детето започне да прави добрини „за буркана“ и да пита „Ще го напишеш ли?“, не се тревожи. Кажи спокойно, че доброто е хубаво и без бележка, и продължавай да пишеш за неща, които детето не е очаквало да забележиш.

Интересът често спада след няколко седмици. Направете почивка или сменете формата: „дърво на добрините“ с листа на стената или бележка в нечия обувка за изненада.

Важно

Безопасност и ограничения

  • Ако вкъщи има деца под 3 години, дребните жетони – копчета, мъниста, боб, малки помпони – са опасни: могат да бъдат глътнати или вдишани. Използвай листчета или едри предмети и дръж буркана високо.
  • Стъклен буркан – само при по-големи деца и на стабилно място. За малките – пластмасов.
  • Бурканът не е награда и не е състезание. Без точки, без награди за пълен буркан, без класиране кой има повече бележки. Ако децата започнат да броят, разбъркайте бележките и ги четете наред, а не по имена.
  • Никога не сравнявай братята и сестрите. „Виж, батко ти има пет бележки, а ти – една“ превръща играта в още едно място, където някой губи.
  • Бележки не се изваждат като наказание и „лоши“ бележки няма.
  • Възрастните също пускат бележки – за децата и един за друг. Ако под наблюдение са само децата, бурканът се превръща в проверка.
  • Не карай детето да пише бележка за брат или сестра, на които е сърдито точно сега.

Бурканът добавя топлина, но не решава всичко: ако между децата има постоянни конфликти, удряне или тормоз, струва си да видите какво стои зад тях и да поговорите с психолог.