Детето слага студените си длани на бузите ти и се залива от смях, че те е стреснало. За миг всичко друго изчезва. После мигът минава, денят продължава, а вечерта, ако някой те попита как е било, вероятно ще кажеш само: „Изморително.“

Хубавите мигове в родителството рядко стигат до разказа за деня. Малки и тихи, те не настояват за внимание като плача или закъснението – затова толкова лесно минават незабелязано.

Защо трудното се помни по-лесно

Сцената в магазина ще помниш цяла седмица. А спокойният половин час, в който детето си играеше в краката ти, до вечерта вече е забравен.

Това не значи, че не ценим хубавото. Умът просто е устроен така: да забелязва опасното, недовършеното, онова, което има нужда от оправяне. А у родителя тази бдителност почти не спи – все пак отговаряш за едно малко човече. Тревогата говори високо. Радостта – шепнешком.

Бързането също си казва думата. Когато мислено вече готвиш вечерята или пишеш отговора на онова съобщение, сегашният миг минава, без да го усетиш.

Какво минава покрай нас

А такива мигове има почти всеки ден. Мирисът на детската коса след банята. Сериозното лице, с което детето ти обяснява как се строи кула, която няма да падне. Песничката, която си тананика, докато рисува, без да знае, че го слушаш. Главата, която натежава на рамото ти насред анимационния филм. Неочакваното „Знаеш ли какво стана днес?“ от тийнейджъра, който иначе на всичко отговаря с „Нормално“.

Не става дума да се наслаждаваш на всеки миг. Може би и на теб са казвали: „Наслаждавай се, бързо минава“ – обикновено точно в деня, в който ти е най-трудно. Не всеки миг е за наслаждение – и не е нужно да бъде. Но някои са.

И твоите хубави мигове

Незабелязано минават не само миговете с детето, но и твоите собствени – като родител. Онзи път, когато с една глупава шега превърна сълзите в смях. Когато видя, че детето е изморено, а не непослушно, и го прибра у дома без поучения. Когато седна на пода и за десети път беше дракон.

Такива мигове рядко влизат в нечия сметка – най-малко в твоята. Гласът, който казва „не е достатъчно“, отбелязва всяка грешка, а тях ги прескача.

Ако се опиташ да си спомниш един такъв миг от днес, първо може да изплуват трудните. Изчакай малко – след тях обикновено идва и нещо, което се е получило.

Трудните дни няма да изчезнат – и те са част от родителството. Но радостта в него рядко идва на големи порции. По-често идва на трохи: една студена длан, една песничка, един неочакван разказ за деня. А когато ги забелязваш, с времето се събира цяла шепа.