Детето е до теб от сутрин до вечер, около вас минават хора, телефонът звъни. А вечерта усещаш, че цял ден никой не те е попитал как си ти. Самотата на родителя често не прилича на самота – може би затова толкова рядко се говори за нея.
Обикновено си представяме самотата като празна стая. При родителя на малко дете стаята е пълна: играчки, плач, гласове, някой, който има нужда от теб всяка минута. И все пак нещо липсва.
Липсва разговор с друг възрастен, в който стигате по-далеч от второто изречение. Липсва някой, който да забележи, че нощта е била дълга, и да попита не само „Как е бебето?“, а и „А ти как си?“
Дните с малко дете имат свой ритъм: хранене, сън, разходка, пак хранене. Часовете се сливат и понякога единствените думи, които казваш на глас, са „Внимавай“, „Ам-ам“ и „Това не се яде“. Приятелите се обаждат по-рядко – или се обаждат, а ти нямаш сили да говориш. Вечер, ако има с кого, разговорът често минава по списъка: пелени, пазаруване, сметки.
Самота сред хора
Понякога самотата е най-силна насред хората: на площадката, на семейния обяд, когато всички гледат детето, а теб сякаш никой не те вижда. Можеш да кажеш „Добре сме“ десет пъти на ден и нито веднъж да не кажеш как си наистина.
Самотата не се мери с броя на хората около теб. Тя идва, когато никой не вижда теб – човека, а не само родителя.
Разговорите, които не се случват
Самотата трудно се казва на глас – почти толкова трудно, колкото да поискаш помощ. Сякаш не ѝ е мястото: нали детето е желано, нали това е „най-хубавото време“. Появява се и срам – „Как може да ми е самотно, когато имам дете?“ – и изречението остава неизказано.
Случва се и да го кажеш, а насреща да чуеш „Нормално е, ще мине“ или бърз съвет. А всъщност имаш нужда само някой да те изслуша, без да бърза да оправя нещата.
Това чувство не значи, че нещо не е наред с теб или че обичаш детето си по-малко. То говори за една съвсем човешка нужда: някой да те види, да те чуе, да се интересува и от теб. И често отстъпва малко още в мига, в който друг родител каже: „И при мен е така.“
Ако четеш това късно вечер, с телефона в ръка и заспало дете до теб, може би самотата ти вече има име. Тя не казва нищо лошо за теб. Казва само, че и ти имаш нужда някой да е до теб – така, както ти си до детето си.




