Кулата падна, сокът е в „грешната“ чаша, време е да си тръгвате от площадката – и сълзите вече текат. Когато детето плаче за всичко, думите „Не плачи!“ сами излизат от устата ни, но рядко помагат. Тук ще намериш защо децата плачат толкова често, какво наистина ги успокоява и кога плачът е повод за внимание.

Защо детето плаче за всичко?

Плачът е начинът, по който децата изразяват и изпускат чувствата си. За бебето той е целият му език. По-късно идват думите, но когато чувството е голямо, то пак излиза със сълзи – понякога и при възрастните.

Плачът не е слабост, нито каприз. След като се наплаче, детето често се отпуска и успокоява – напрежението е излязло навън.

Някои деца плачат по-лесно от други. Често това е въпрос на темперамент: по-чувствителните деца усещат силно и реагират силно. Това не е недостатък, който трябва да се поправя.

Плач от болка, страх, безсилие или умора

Сълзите не винаги значат едно и също:

  • Болка. Дори малката цицина може да донесе много сълзи, защото детето се е и уплашило. Отнеси се сериозно и към малката болка.
  • Страх. Детето се плаши от куче, от тъмното, от силен шум. Тук помага най-вече близостта: „Тук съм. С мен си в безопасност“.
  • Безсилие. Пъзелът не се подрежда, обувката не влиза, рисунката не става. Детето иска повече, отколкото още може, и зад сълзите често стои и гняв.
  • Умора и глад. Вечерните сълзи „за нищо“ рядко са за нищо: те са последната капка след дълъг ден. Тогава повече от думите помагат храна, тишина и сън.
  • Тъга и разочарование. Играчката се е изгубила, приятелят не е дошъл, нещо хубаво е свършило.

Защо „Не плачи!“ не помага

„Не плачи!“, „Няма нищо!“, „Големите момчета не плачат“, „Стига вече, за такова нещо ли ще плачеш?“ Чували сме ги като деца и днес ги казваме, без да се замислим. Казваме ги с добро намерение – искаме болката да спре.

Но когато детето чуе „Няма нищо“, а за него има, то не спира да чувства. Само научава, че чувството му е грешно или прекалено. Някои деца плачат още по-силно, защото не са чути. Други се научават да крият сълзите си – и постепенно спират да идват при нас, когато им е тъжно.

Чувството не изчезва, когато му забраним да се покаже. То просто се скрива.

„Големите момчета не плачат“ носи и още едно послание: че тъгата не е за момчета. А момчетата имат точно толкова нужда да плачат и да бъдат утешени, колкото и момичетата.

Какво помага вместо това

  • Бъди до детето. Слез до нивото му. Понякога присъствието ти казва повече от всяка дума.
  • Назови чувството: „Тъжно ти е, че трябва да си тръгваме“, „Уплаши се от кучето“, „Ядоса се, че не се получава“. Детето се чувства разбрано и постепенно научава думи за това, което изпитва.
  • Предложи прегръдка, без да я налагаш. Някои деца искат да ги гушнеш веднага, други имат нужда от малко място до теб. Можеш просто да попиташ: „Искаш ли да те гушна?“
  • Говори по-малко. В разгара на плача обясненията и решенията не стигат до детето. Достатъчно е: „Тук съм. Можеш да поплачеш“.
  • Изчакай. Плачът има начало и край. Не е нужно да го спираш – достатъчно е да го изчакаш заедно с детето.
  • После помогни. Когато сълзите утихнат, идва времето за решения: „Искаш ли да опитаме заедно?“ или „Какво ще ти помогне сега?“

Ако плачът премине в тръшкане, с писъци и мятане по земята, виж какво помага в самия разгар на бурята.

Когато плаче, защото чу „не“

Едни от най-трудните сълзи са онези след твоето „не“: шоколадът на касата, още едно филмче, още пет минути на люлката. Тогава изкушението е голямо – или да отстъпиш, само и само плачът да спре, или да се ядосаш, че детето „пак реве“.

Има и трети път: да запазиш границата и да приемеш сълзите. „Знам, че много искаш да останем още. Време е да тръгваме. Можеш да си поплачеш – тук съм и ще те държа за ръка“. Сълзите не означават, че решението ти е грешно. Те са тъгата на детето, че нещо, което иска, няма да стане – а тази тъга е нормална и детето може да я преживее, когато си до него.

Повече за това ще намериш в статията как да кажеш „не“ на детето.

Защо детският плач е толкова труден за нас

Плачът на детето сякаш е направен така, че да не можем да останем безразлични. Той ни кара да искаме да направим нещо – веднага.

За някои родители е още по-трудно. Ако като деца сме чували „Не плачи!“ или никой не е идвал, когато сме плакали, днес сълзите на детето могат да събудят стари чувства: безпомощност, раздразнение, желание плачът да спре на всяка цена. Добави умората, шума и погледите на хората в магазина – и не е чудно, че търпението свършва.

Когато усетиш, че плачът те изнервя, издишай бавно и си напомни:

Не е нужно да спра плача. Нужно е да съм до детето, докато плаче.

Когато плаче бебето

За бебето плачът е единственият начин да каже, че е гладно, уморено, че нещо го притеснява или че има нужда от близост. Да го вдигнеш, когато плаче, не е „разглезване“ – така то научава, че някой ще дойде, когато има нужда.

Кога да потърсиш помощ?

Потърси детски психолог, ако:

  • Детето често е неутешимо за дълго и нищо от обичайното не помага.
  • Дете в училищна възраст плаче почти всеки ден за дребни неща – много повече от преди.
  • Тъгата продължава седмици: детето изглежда тъжно през повечето дни, не му се играе, спи или се храни различно, казва „Никой не ме обича“.
  • Плачът се засили след трудно събитие – раздяла на родителите, загуба, преместване – и не отшумява.
  • Сълзите вървят заедно със силни страхове или с отказ да ходи на градина или училище.

Детето, което може да плаче до теб, научава нещо много ценно: че чувствата му не са твърде големи за хората, които го обичат. А ако сълзите у вас са станали ежедневие и не знаеш откъде да започнеш, разговорът с детски психолог е добро място за начало.